2 мар. 2008 г., 07:55

Утро

1.3K 0 14
Философски се кротнаха дните,
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.

Пак ли в стар и забавен каданс,
омотан от любови и джувки,
ще търкаляме танц подир танц
със пробитите тъжни обувки

на отдавна погребани думи
и на умни и ниски целувки?!
Пак ли в тъпо и кротко безумие
ще вплетеме вражди и преструвки?!

В сутерена на потните страсти
ще си вдигнеме паметник скромен
и в прегръдката с него ще гаснем
като свещ върху камък надгробен.

Тъй, преплели безхитростно шпаги
в демоничните Вчера и Утре,
във каданса ни стар и забавен
ококорени спим. А е утро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...