2 мар. 2008 г., 07:55

Утро

1.3K 0 14
Философски се кротнаха дните,
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.

Пак ли в стар и забавен каданс,
омотан от любови и джувки,
ще търкаляме танц подир танц
със пробитите тъжни обувки

на отдавна погребани думи
и на умни и ниски целувки?!
Пак ли в тъпо и кротко безумие
ще вплетеме вражди и преструвки?!

В сутерена на потните страсти
ще си вдигнеме паметник скромен
и в прегръдката с него ще гаснем
като свещ върху камък надгробен.

Тъй, преплели безхитростно шпаги
в демоничните Вчера и Утре,
във каданса ни стар и забавен
ококорени спим. А е утро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...