Mar 2, 2008, 7:55 AM

Утро

  Poetry
1.3K 0 14
Философски се кротнаха дните,
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.

Пак ли в стар и забавен каданс,
омотан от любови и джувки,
ще търкаляме танц подир танц
със пробитите тъжни обувки

на отдавна погребани думи
и на умни и ниски целувки?!
Пак ли в тъпо и кротко безумие
ще вплетеме вражди и преструвки?!

В сутерена на потните страсти
ще си вдигнеме паметник скромен
и в прегръдката с него ще гаснем
като свещ върху камък надгробен.

Тъй, преплели безхитростно шпаги
в демоничните Вчера и Утре,
във каданса ни стар и забавен
ококорени спим. А е утро!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...