Утро в Последното българско село...*

Що ли сторихме ти, Боже,

та от нас лице отвърна?...

И България тревожна

в тази сутрин е кахърна,

че в Последното ѝ село

бай Иван, умрял е вчера

и сега се е преселил

той при своите авери...

А единствен бе останал

в селото им запустяло –

куче и коза, по право,

дружки бяха му изцяло...

... Внуците дошли на гости

дървената порта дърпат

не отваряна от снощи –

кучето не лай, не мърда...

А единствено козата

още е неиздоена

и за туй врещи горката,

че е вече: утрин – време...

В сумрак къщата се гуши

притеснена в хватки ледни,

но коминът още пуши,

гаснат въглени последни...

Църквата е във руини,

а замина си и попа:

бай Иван със все роднини

„тръгва” неопят към гроба...

... Но Оттатък няма мъка

и в ремонт да бъде Рая,

с набори от войниклъка

там ще се оправят...Зная!...

... А какво ще правим ние,

иде ред на градовете –

този Вятър дето вие

не прощава зиме, лете...

И не е далеч когато

градовете щом изчезнат –

на България земята

ще пустее като бездна...

И ще се „преселят” хората

във Отвъдното, далече –

бай Иван повел кохортата

от „преселници” е вече...

06.04.2018.                                 

*към април 2019 год според НСИ в България

164 са селата без нито един постоянен жител,

а 72 са селата само с по 1 (един!)жител.