Утрото на дните
Стоя...
и взирам се в звездите -
ярки и недостижими,
и мисля пак за дните -
тежки и непреодолими...
Стоя...
и се моля на небето -
красиво и далечо,
и мисля за времето, в което -
уж всичко беше вечно...
Стоя...
и чакам в самота -
безразлична, уморена,
ненавиждам този свят от нищета -
клета, омърсена...
Стоя...
и чакам на прозорчето си тясно -
объркана и наранена,
и проклинам всичко бясно -
тиха и сломена...
Стоя...
и вятърът ме гали -
свободен, топъл,
пепелта в душата ми разпали -
тих, лиричен вопъл...
Стоя...
и утре, щом се съмне,
премръзнала, недоразбрана,
с утрото душата ми ще гръмне
и ще бъда вечно разпиляна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
