12 нояб. 2008 г., 20:32

Утрото на дните

890 0 1

Стоя...

и взирам се в звездите -

ярки и недостижими,

и мисля пак за дните -

тежки и непреодолими...

Стоя...

и се моля на небето -

красиво и далечо,

и мисля за времето, в което -

уж всичко беше вечно...

Стоя...

и чакам в самота -

безразлична, уморена,

ненавиждам този свят от нищета -

клета, омърсена...

Стоя...

и чакам на прозорчето си тясно -

объркана и наранена,

и проклинам всичко бясно -

тиха и сломена...

Стоя...

и вятърът ме гали -

свободен, топъл,

пепелта в душата ми разпали -

тих, лиричен вопъл...

Стоя...

и утре, щом се съмне,

премръзнала, недоразбрана,

с утрото  душата ми ще гръмне

и ще бъда вечно разпиляна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...