Aurore (Деница) Aurore (Деница)
15
12 нояб. 2008 г., 20:32

Утрото на дните

886 0 1

Стоя...

и взирам се в звездите -

ярки и недостижими,

и мисля пак за дните -

тежки и непреодолими...

Стоя...

и се моля на небето -

красиво и далечо,

и мисля за времето, в което -

уж всичко беше вечно...

Стоя...

и чакам в самота -

безразлична, уморена,

ненавиждам този свят от нищета -

клета, омърсена...

Стоя...

и чакам на прозорчето си тясно -

объркана и наранена,

и проклинам всичко бясно -

тиха и сломена...

Стоя...

и вятърът ме гали -

свободен, топъл,

пепелта в душата ми разпали -

тих, лиричен вопъл...

Стоя...

и утре, щом се съмне,

премръзнала, недоразбрана,

с утрото  душата ми ще гръмне

и ще бъда вечно разпиляна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0