Nov 12, 2008, 8:32 PM

Утрото на дните

  Poetry
885 0 1

Стоя...

и взирам се в звездите -

ярки и недостижими,

и мисля пак за дните -

тежки и непреодолими...

Стоя...

и се моля на небето -

красиво и далечо,

и мисля за времето, в което -

уж всичко беше вечно...

Стоя...

и чакам в самота -

безразлична, уморена,

ненавиждам този свят от нищета -

клета, омърсена...

Стоя...

и чакам на прозорчето си тясно -

объркана и наранена,

и проклинам всичко бясно -

тиха и сломена...

Стоя...

и вятърът ме гали -

свободен, топъл,

пепелта в душата ми разпали -

тих, лиричен вопъл...

Стоя...

и утре, щом се съмне,

премръзнала, недоразбрана,

с утрото  душата ми ще гръмне

и ще бъда вечно разпиляна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...