Утъпкани пътеки
Утъпкана пътека, а те са там -
напред, навъсени, проклети!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една неизживяна, неизплакана съдба,
за миг един я разруши, а те
повтарят с престорена тъга -
"Сбогом, молим те, прости!"
Вървя по утъпкана пътека,
но съм сама, съвсем сама...
А навсякъде се сипе
страшна и злокобна глухота!
Утъпкана пътека, а те сноват
навъсени навеки!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една съдба, докрай неизживяна,
във тоз момент се промени,
а те повтарят с престорена тревожност:
"Сбогом, молим те да ни простиш!"
Вървя по утъпкана пътека
и пак сама, съвсем сама...
Пътят сякаш няма край,
бавно плъзна се тъма.
Приятелска ръка ме дръпна
и друмът прашен запустя...
А напред - по утъпкани пътеки -
още бродят хора без лица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
