angelita (С обич от мен за вас)
92 66
Apr 4, 2008, 11:54 AM

Утъпкани пътеки 

  Poetry » Other
1411 0 4

Утъпкана пътека, а те са там -
напред, навъсени, проклети!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една неизживяна, неизплакана съдба,
за миг един я разруши, а те
повтарят с престорена тъга -
"Сбогом, молим те, прости!"
Вървя по утъпкана пътека,
но съм сама, съвсем сама...
А навсякъде се сипе
страшна и злокобна глухота!
Утъпкана пътека, а те сноват
навъсени навеки!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една съдба, докрай неизживяна,
във тоз момент се промени,
а те повтарят с престорена тревожност:
"Сбогом, молим те да ни простиш!"
Вървя по утъпкана пътека
и пак сама, съвсем сама...
Пътят сякаш няма край,
бавно плъзна се тъма.
Приятелска ръка ме дръпна
и друмът прашен запустя...
А напред - по утъпкани пътеки -
още бродят хора без лица...




© С обич от мен за вас All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??