Уви
Със плесенясали надежди,
със изтърбушени мечти
все гледаме се изпод вежди,
на бой налитаме почти.
И псуваме се тихомълком,
или пък гръмко – за разкош.
Подсмихваме се тънко, тънко
на някого с късметец лош.
Наежили сме си бодлите
и взрени в чуждата паница,
плетем интриги страшни скрито,
склонили в ъгъла главица.
И все така... От памтивека...
И нищо ново по Земята...
Човекът вълк е за човека,
а вълците са просто... братя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
