laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
14.03.2017 г., 23:10 ч.

Уви 

  Поезия » Друга
505 3 3

Със плесенясали надежди,

със изтърбушени мечти

все гледаме се изпод вежди,

на бой налитаме почти.

 

И псуваме се тихомълком,

или пък гръмко – за разкош.

Подсмихваме се тънко, тънко

на някого с късметец лош.

 

Наежили сме си бодлите

и взрени в чуждата паница,

плетем интриги страшни скрито,

склонили в ъгъла главица.

 

И все така... От памтивека...

И нищо ново по Земята...

Човекът вълк е за човека,

а вълците са просто... братя.

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами той народа лъган, лъган, та чак обезверен.... и става озверен, за съжаление. Поздравления!
  • Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде. А колко много вълци в овча кожа има само да знаеш... Браво, Нинка! Страхотен стих!
  • Ехааа, Нинка, браво! Финалът е точно в десятката!
Предложения
: ??:??