Уви

Mar 14, 2017, 11:10 PM

Poetry » Other

507 3 3

Със плесенясали надежди,

със изтърбушени мечти

все гледаме се изпод вежди,

на бой налитаме почти.

И псуваме се тихомълком,

или пък гръмко – за разкош.

Подсмихваме се тънко, тънко

на някого с късметец лош.

Наежили сме си бодлите

и взрени в чуждата паница,

плетем интриги страшни скрито,

склонили в ъгъла главица.

И все така... От памтивека...

И нищо ново по Земята...

Човекът вълк е за човека,

а вълците са просто... братя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-15T13:14:21+02:00

Ами той народа лъган, лъган, та чак обезверен.... и става озверен, за съжаление. Поздравления!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-15T10:27:14+02:00

Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде. А колко много вълци в овча кожа има само да знаеш... Браво, Нинка! Страхотен стих!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-03-15T09:55:46+02:00

Ехааа, Нинка, браво! Финалът е точно в десятката!