Със плесенясали надежди,
със изтърбушени мечти
все гледаме се изпод вежди,
на бой налитаме почти.
И псуваме се тихомълком,
или пък гръмко – за разкош.
Подсмихваме се тънко, тънко
на някого с късметец лош.
Наежили сме си бодлите
и взрени в чуждата паница,
плетем интриги страшни скрито,
склонили в ъгъла главица.
И все така... От памтивека...
И нищо ново по Земята...
Човекът вълк е за човека,
а вълците са просто... братя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
