Кой казал, че любовта е ангелогласна
мистерия, с нечувана "тежест подвластна"....
Потънал е сякаш "Титаник"
на удавена любовна история...
Всеки път я виждам и си казвам -
на собствен живот е търсена улика
и е раздвижена мътна утайка,
която плува отгоре с вината...
Всеки път бягам да се скрия в подлистник
или заничам в най-екзотични градини,
но в мига неведом навярно ще ме застигне,
като надвесено огледало над мене...
И с жестове истински, неизиграни,
ще се настани у мен неназована
и ще ми повери историята си,
а аз... нейната уязвимост...
© Мариола Томова Всички права запазени