15.06.2009 г., 0:48

Уютно от мечтите

1K 0 19

Уютно от мечтите

 

Здравей! Ще може ли да вляза?

Навън студено е и дъжд вали...

Мокър съм. Ще гледам да не цапам...

Да, може чай и ром вътре сипи.

 

Приятно ми е пред камината бумтяща,

тиха музика, когато зазвучи...

При тебе вечерта е несравнима,

така се виждах в моите мечти.

 

Във стол люлеещ се, с пура във устата,

с чаша шампанско, нищо че горчи,

ти пред мен разкършваш си снагата,

а аз доволен те изпивам със очи.

 

Дъждът спря. Ще трябва да си тръгвам.

Благодаря ти, че ме пусна днес у вас!

Обещавам ти аз скоро да се върна,

да дам реванш за тоз чудесен час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При тебе вечерта е несравнима,
    така се виждах в моите мечти.

    Ех..мечти...дано имаш всички шансове Вальо!
  • Радвам се, че отново те чета. Правя го с удоволствие, за което ти благодаря.
    Поздрави и много усмивки
  • Не чакай поредния порой, Вальо - дай реванш... дори в аванс...
  • Грабна ме уюта и красотата на стиха ти.Поздрав от мен!
  • Благодаря на всички, които прочетоха това стихотворение!
    Ще съм щастлив да е харесало и на другите, които не са коментирали и оценили!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...