С ураган от чувства ще взривя душата,

за да изгрее обичта на твоето лице.

Ще плисна свят в света на слепотата,

за да прогледне твоето сърце.

И без да усетиш нежно ще отседна

във пристана на твоето небе.

Ще ти орисам мидата последна

от дъното на моето море.

Ще те изпия, ще те узурпирам,

ще те превърна в спомен от река.

Ще те открия водопад неспирен,

понесъл грохота и воя на страстта.

Ще бъда кротък пламък,

ще бъда буен огън.

Ще бъда силен камък,

ще бъда нежен звън.

Отречена и свята, ще бъда винаги една,

ще нося силата на вятър, за да ме наречеш жена.