10 ene 2014, 9:45

Узурпаторката

  Poesía
909 0 0

С ураган от чувства ще взривя душата,

за да изгрее обичта на твоето лице.

Ще плисна свят в света на слепотата,

за да прогледне твоето сърце.

 

И без да усетиш нежно ще отседна

във пристана на твоето небе.

Ще ти орисам мидата последна

от дъното на моето море.

 

Ще те изпия, ще те узурпирам,

ще те превърна в спомен от река.

Ще те открия водопад неспирен,

понесъл грохота и воя на страстта.

 

Ще бъда кротък пламък,

ще бъда буен огън.

Ще бъда силен камък,

ще бъда нежен звън.

 

Отречена и свята, ще бъда винаги една,

ще нося силата на вятър, за да ме наречеш жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...