Jan 10, 2014, 9:45 AM

Узурпаторката

  Poetry
915 0 0

С ураган от чувства ще взривя душата,

за да изгрее обичта на твоето лице.

Ще плисна свят в света на слепотата,

за да прогледне твоето сърце.

 

И без да усетиш нежно ще отседна

във пристана на твоето небе.

Ще ти орисам мидата последна

от дъното на моето море.

 

Ще те изпия, ще те узурпирам,

ще те превърна в спомен от река.

Ще те открия водопад неспирен,

понесъл грохота и воя на страстта.

 

Ще бъда кротък пламък,

ще бъда буен огън.

Ще бъда силен камък,

ще бъда нежен звън.

 

Отречена и свята, ще бъда винаги една,

ще нося силата на вятър, за да ме наречеш жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...