11.03.2010 г., 14:57

В абсурден стил

695 0 4

                                         "О,мъчна участ – да си свободен!"

                                                                          Стефан Цанев

 

Свикнахме с абсурдите,

тъй както свикнахме с абсурдните хора.

Потим се над безсмислени измислици,

скроени във всеобщия абсурден стил...

Дошло ни бе до гуша,

завряхме се в калта,

но... липсва въздух...

– Въздухът къде е?! – питате.

– Въздух!Въздух!!! – крещите.

– Без него бавно се превръщаме в...

подземни червеи...

Абсурдно, но все пак – вярно!

Хайде, блъскайте си главите,

да видим

какво по-хитроумно бихте измислили

като рецепта за оцеляване!...

На червея не му трябва нищо:

той е гол и хлъзгав,

смила кал и пясък,

облича се с листа.

Червеят никога не страда...

И това не е абсурд.

В това е смисълът

на  човешкото безмислие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За червейте ще се погрижа
    да не останат без криле-
    зарити слепи те не виждат,
    как моето дете расте...
    Предпочитам да съм "обогатена" пръст... отколкото червей!
  • А може би смисълът е и в самото страдание...кой знае...
    Поздрави, приятелю!
  • Хм...
    А какво предлагаш)))
  • Оригинално,поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....