В абсурден стил

11.03.2010 г., 14:57 ч.

Поезия » Философска

544 0 4

"О,мъчна участ – да си свободен!"

Стефан Цанев

Свикнахме с абсурдите,

тъй както свикнахме с абсурдните хора.

Потим се над безсмислени измислици,

скроени във всеобщия абсурден стил...

Дошло ни бе до гуша,

завряхме се в калта,

но... липсва въздух...

– Въздухът къде е?! – питате.

– Въздух!Въздух!!! – крещите.

– Без него бавно се превръщаме в...

подземни червеи...

Абсурдно, но все пак – вярно!

Хайде, блъскайте си главите,

да видим

какво по-хитроумно бихте измислили

като рецепта за оцеляване!...

На червея не му трябва нищо:

той е гол и хлъзгав,

смила кал и пясък,

облича се с листа.

Червеят никога не страда...

И това не е абсурд.

В това е смисълът

на човешкото безмислие.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.