11.03.2010 г., 14:57 ч.

В абсурден стил 

  Поезия » Философска
513 0 4

                                         "О,мъчна участ – да си свободен!"

                                                                          Стефан Цанев

 

Свикнахме с абсурдите,

тъй както свикнахме с абсурдните хора.

Потим се над безсмислени измислици,

скроени във всеобщия абсурден стил...

Дошло ни бе до гуша,

завряхме се в калта,

но... липсва въздух...

– Въздухът къде е?! – питате.

– Въздух!Въздух!!! – крещите.

– Без него бавно се превръщаме в...

подземни червеи...

Абсурдно, но все пак – вярно!

Хайде, блъскайте си главите,

да видим

какво по-хитроумно бихте измислили

като рецепта за оцеляване!...

На червея не му трябва нищо:

той е гол и хлъзгав,

смила кал и пясък,

облича се с листа.

Червеят никога не страда...

И това не е абсурд.

В това е смисълът

на  човешкото безмислие.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За червейте ще се погрижа
    да не останат без криле-
    зарити слепи те не виждат,
    как моето дете расте...
    Предпочитам да съм "обогатена" пръст... отколкото червей!
  • А може би смисълът е и в самото страдание...кой знае...
    Поздрави, приятелю!
  • Хм...
    А какво предлагаш)))
  • Оригинално,поздрави!
Предложения
: ??:??