В абсурден стил
"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици,
скроени във всеобщия абсурден стил...
Дошло ни бе до гуша,
завряхме се в калта,
но... липсва въздух...
– Въздухът къде е?! – питате.
– Въздух!Въздух!!! – крещите.
– Без него бавно се превръщаме в...
подземни червеи...
Абсурдно, но все пак – вярно!
Хайде, блъскайте си главите,
да видим
какво по-хитроумно бихте измислили
като рецепта за оцеляване!...
На червея не му трябва нищо:
той е гол и хлъзгав,
смила кал и пясък,
облича се с листа.
Червеят никога не страда...
И това не е абсурд.
В това е смисълът
на човешкото безмислие.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
