alex_f52 (Александра Николова)
81 282
27.07.2008 г., 20:06 ч.

В ада 

  Поезия » Любовна
552 0 5

Мрачни, кървави сълзи
падат като мойте мечти,
падат в пропаст безкрайна,
дръж ме... и аз ще пропадна.

 

Не виждам вече усмихнати лица,
виждам само мъка и горчивина.
Само черни са душите,
умрели без дъх бляните.

 

Отвътре нещо ме изгаря,
като в черен огън горя.
В ада ще се мъча и крещя,
от теб и твоята душа - ще умра.

 

Това е. Ти ме прокле
да те мразя винаги,
макар от спомена тежко да е,
от нашата любов - забрави.

 

В ада се пържа сега,
с дълбоки рани крещя.
Около мен само стени,
орел над мен господстко виси.

 

И напомня ми за тежки лъжи,
изречени без никакви следи,
че надежди са разпръснати
и без капка кръв убити.

© Александра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??