В ада
Мрачни, кървави сълзи
падат като мойте мечти,
падат в пропаст безкрайна,
дръж ме... и аз ще пропадна.
Не виждам вече усмихнати лица,
виждам само мъка и горчивина.
Само черни са душите,
умрели без дъх бляните.
Отвътре нещо ме изгаря,
като в черен огън горя.
В ада ще се мъча и крещя,
от теб и твоята душа - ще умра.
Това е. Ти ме прокле
да те мразя винаги,
макар от спомена тежко да е,
от нашата любов - забрави.
В ада се пържа сега,
с дълбоки рани крещя.
Около мен само стени,
орел над мен господстко виси.
И напомня ми за тежки лъжи,
изречени без никакви следи,
че надежди са разпръснати
и без капка кръв убити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
