17.04.2023 г., 21:16

В бездните на Рая

345 1 3

В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ

 

... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! –
пилях се – на трошици черен хляб, а белият за утре ви го пазих,

 

във моя празен кухненски долап не трупах злоба, завист и омрази,
каквото имах да ви го река, ви го написах в стихче с блага Обич –
и всекиго със праведна ръка го милнах – даже в черните си доби,
по светлите си друми през света търкалях си във пепелта кравая.  
Защото Бог с Любов ми обеща да бъдем Братя в бездните на Рая.

 

17 април 2023 г.-
гр. София, 20 30 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Христос Воскресе!
    „Защото Бог с Любов ми обеща да бъдем Братя в бездните на Рая..”........?
    Бог не обещава нищо, той само обича! Останалото е от лукавия.
  • Бог е Майстор, знае в кого да живее, Валюшке!
  • пилях се – на трошици черен хляб, а белият за утре ви го пазих,

    във моя празен кухненски долап не трупах злоба, завист и омрази,
    каквото имах да ви го река, ви го написах в стихче с блага Обич –

    Бог живее в теб!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...