В безкрая на утрото
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят.
Живяна като дребна теменуга,
като красотата на девствена гора,
като папрат в букова гора.
Младост в спомен и в стъпка догонва радостта.
Младост в песен и в тиха прегръдка на дивен балкан.
Тихо спряла в две силни ръце
и усмивка обвила в горски брашлян.
В очите изречен покров.
И после я отнася вярата в тихият ден на есента,
където пъстро се постила и болката и радостта,
и тъгата на усмивката.
Младост в бяла коса.
Младост в сърцето, родило живота и песента,
които се носят в безкрая на утрото
до последния човешки залез.
А всяко утро свещено ражда мъдростта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
