В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят.
Живяна като дребна теменуга,
като красотата на девствена гора,
като папрат в букова гора.
Младост в спомен и в стъпка догонва радостта.
Младост в песен и в тиха прегръдка на дивен балкан.
Тихо спряла в две силни ръце
и усмивка обвила в горски брашлян. ...