mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
12.10.2007 г., 9:10 ч.

В безвремието 

  Поезия
435 0 6
 

Минава времето, не чака, какво очаквам аз - не зная...

Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.


На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона,

в чакалнята е сиво-здрачно, подпирам сивата колона.


Защо, се питам, не  пътувам, защо безмълвно съзерцавам

и колко още ще сънувам, че движа се, а тук оставам?


Минава времето край мен, променя ме и си отива,

а аз усещам се в безвремие - безплътна, тъжна и ленива.


Не ми харесва тук, защото безсилна съм на тази гара,

Защото болна е душата ми, объркана и сякаш... стара.

 

Навярно слънцето ми липсва, във сивото се чувствам сива...

Заспива тръпнещо-унесена във мен природата ми дива.


Такава ще е до напролет промяната ми прозаична.

А после?  Пак ще се събудя - красива, жива и обичана!


И цветно пак ще е край мен, тъгата ми ще е в забвение.

Надявам се поне и чакам го - живот във цвят и приключение!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??