26.04.2012 г., 10:25

В близката горичка

1.7K 0 13

В близката горичка

 

 Вчера в близката горичка

срещнах мъничка сърничка,

но щом ме зърна с плахите очи,

хукна към гората да търчи.

 

 Тръгнах аз по нейната следа,

усещах сякаш, че ще е в беда,

и не за кратко - лоша изненада,

беше се оплела в телена ограда.

 

 Лявото краче ù беше наранено,

положението - тежко, несъмнено,

дърпаше се, мъчеше се да избяга,

не знаеше, че така примката затяга.

 

 Приближих се близо до крачето,

чувах ù ударите бързи на сърцето,

освободих го много бавно от телта,

а от раната се стичаше кръвта.

 

 С плат и от обувките ми връзка

моментално спретнах ù превръзка,

в погледа ù вече нямаше уплаха,

осъзна, че за нея аз не съм заплаха.

 

 Вчера проявих се кат голям юнак,

ако се наложи, бих го сторил пак,

защото от постъпката ми благородна

приятелката ми сърничка е свободна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...