26.04.2012 г., 10:25

В близката горичка

1.7K 0 13

В близката горичка

 

 Вчера в близката горичка

срещнах мъничка сърничка,

но щом ме зърна с плахите очи,

хукна към гората да търчи.

 

 Тръгнах аз по нейната следа,

усещах сякаш, че ще е в беда,

и не за кратко - лоша изненада,

беше се оплела в телена ограда.

 

 Лявото краче ù беше наранено,

положението - тежко, несъмнено,

дърпаше се, мъчеше се да избяга,

не знаеше, че така примката затяга.

 

 Приближих се близо до крачето,

чувах ù ударите бързи на сърцето,

освободих го много бавно от телта,

а от раната се стичаше кръвта.

 

 С плат и от обувките ми връзка

моментално спретнах ù превръзка,

в погледа ù вече нямаше уплаха,

осъзна, че за нея аз не съм заплаха.

 

 Вчера проявих се кат голям юнак,

ако се наложи, бих го сторил пак,

защото от постъпката ми благородна

приятелката ми сърничка е свободна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...