В близката горичка
Вчера в близката горичка
срещнах мъничка сърничка,
но щом ме зърна с плахите очи,
хукна към гората да търчи.
Тръгнах аз по нейната следа,
усещах сякаш, че ще е в беда,
и не за кратко - лоша изненада,
беше се оплела в телена ограда.
Лявото краче ù беше наранено,
положението - тежко, несъмнено,
дърпаше се, мъчеше се да избяга,
не знаеше, че така примката затяга.
Приближих се близо до крачето,
чувах ù ударите бързи на сърцето,
освободих го много бавно от телта,
а от раната се стичаше кръвта.
С плат и от обувките ми връзка
моментално спретнах ù превръзка,
в погледа ù вече нямаше уплаха,
осъзна, че за нея аз не съм заплаха.
Вчера проявих се кат голям юнак,
ако се наложи, бих го сторил пак,
защото от постъпката ми благородна
приятелката ми сърничка е свободна.
© fervor Всички права запазени