purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
27.11.2009 г., 0:29 ч.

В болницата 

  Поезия
540 0 7

 

                 В     Б О Л Н И Ц А Т А

 

 

 

На осмия етаж,

във осма стая,

под очите на небето,

почти в небитието

(със Ада и Рая),

бяхме събрани

трима мъже,

от кол и въже,

да лекуваме рани -

аз и Иван, и

Гошо от Жегларци днеска дойде.

А навън

циганско лято и гиздава есен

се бяха омесили

в дуо чудесно.

Пък за вътре не питай!

Като пчелички сестрите

се грижат за всеки от нас

всеки миг, всеки час.

Всеотдайни и мили,

от стъклени банки

преливат ни сили.

 

Ах, тези крехки фиданки,

с тези кошути крачета!

От раздрънкани брички

ни превърнаха всички

в немирни момчета.

Навярно грехота е,

ала искам да се знае,

че под лекарската

диригентска палка

не звучи кичозна чалга,

а Бетовенови оди

и Шопенови мечтания.

А ние като безумни ходим,

обзети от светли желания.

Но какво да се прави –

и ние души носим,

макар и не съвсем здрави,

не сме и съвсем боси

по някои човешки въпроси.

 

 

Ох, стига съм  ровил в словата.

По-добре да се кротна в кревата.

И за санитарките ще дойде време,

но в момента дрямка ми се дреме.

 

 

И накрая искам да сторя

една забележка,

за да не стане гаф

или някаква нелепа грешка.

Само който от шега разбира

нека слуша моята нестройна лира –

туй е мъничка закачка,

да не я превръщаме

в играчка-плачка.

 

 

 Хайде, чао, милички принцеси!

Идва Сънчо, иска своя дан.

Пък и сякаш доста се отплеснах,

но вложих и душа, и плам.

 

                                                                        06.11.08г. ІІ вътр. отд.

                                                                           гр. Добрич

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??