В болницата
В Б О Л Н И Ц А Т А
На осмия етаж,
във осма стая,
под очите на небето,
почти в небитието
(със Ада и Рая),
бяхме събрани
трима мъже,
от кол и въже,
да лекуваме рани -
аз и Иван, и
Гошо от Жегларци днеска дойде.
А навън
циганско лято и гиздава есен
се бяха омесили
в дуо чудесно.
Пък за вътре не питай!
Като пчелички сестрите
се грижат за всеки от нас
всеки миг, всеки час.
Всеотдайни и мили,
от стъклени банки
преливат ни сили.
Ах, тези крехки фиданки,
с тези кошути крачета!
От раздрънкани брички
ни превърнаха всички
в немирни момчета.
Навярно грехота е,
ала искам да се знае,
че под лекарската
диригентска палка
не звучи кичозна чалга,
а Бетовенови оди
и Шопенови мечтания.
А ние като безумни ходим,
обзети от светли желания.
Но какво да се прави –
и ние души носим,
макар и не съвсем здрави,
не сме и съвсем боси
по някои човешки въпроси.
Ох, стига съм ровил в словата.
По-добре да се кротна в кревата.
И за санитарките ще дойде време,
но в момента дрямка ми се дреме.
И накрая искам да сторя
една забележка,
за да не стане гаф
или някаква нелепа грешка.
Само който от шега разбира
нека слуша моята нестройна лира –
туй е мъничка закачка,
да не я превръщаме
в играчка-плачка.
Хайде, чао, милички принцеси!
Идва Сънчо, иска своя дан.
Пък и сякаш доста се отплеснах,
но вложих и душа, и плам.
06.11.08г. ІІ вътр. отд.
гр. Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
