20.03.2010 г., 9:33 ч.

В болницата (по действителен случай) 

  Поезия » Гражданска
643 0 7
Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла,
задушено е самотното легло,
а устата е пресъхнала и стара,
чакайки за мъничко добро.
Въздухът сега не стига
и гърдите тежко дишат.
Думите са някак вяли,
сърцето прединфарктно тича... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??