Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла,
задушено е самотното легло,
а устата е пресъхнала и стара,
чакайки за мъничко добро.
Въздухът сега не стига
и гърдите тежко дишат.
Думите са някак вяли,
сърцето прединфарктно тича... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация