В болницата (по действителен случай)

Mar 20, 2010, 9:33 AM

Poetry » Civilian

555 0 7

Изстинали и тънки пръсти,

сплъстена и почти опадала коса,

а в очите толкоз огън

и желание да спрат смъртта...

Завивката небрежно бяла,

задушено е самотното легло,

а устата е пресъхнала и стара,

чакайки за мъничко добро.

Въздухът сега не стига

и гърдите тежко дишат.

Думите са някак вяли,

сърцето прединфарктно тича...

Четири и половина през нощта е.

Следва следващият пристъп,

а сестрите пушат безпристрастно

в стаята по коридора вдясно.

Съседът по легло съчувства.

Как да гледа, докат' някой си отива?

Става, за да търси помощ

и се връща от неясна съпротива...

Пет и половина сутринта е.

Трапът късметлийски се премина.

В болницата, там, в леглото,

в стаята до коридора в сиво...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Sin-wish (Венета Димитрова)

2010-03-21T09:02:31+02:00

Много благодаря!
snowjana (Снежана Францева)

2010-03-20T23:08:05+02:00

Имаш талант.
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-03-20T12:53:09+02:00

Тъжно!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-03-20T10:56:54+02:00

Браво!
Sin-wish (Венета Димитрова)

2010-03-20T10:24:02+02:00

да. те са просто хора без каквито е да било скруполи...най- добрите примери за това, как да продадеш душата си на парите
Sin-wish (Венета Димитрова)

2010-03-20T10:15:16+02:00

благодаря ти
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-03-20T10:00:13+02:00

хареса ми много за сэжаление такава е действителноста хората превърнали помощта в професия са преболедували хипократовата клетва,трудно се пише за нещата от живота,но ти си се справил блестящо.