В болницата (по действителен случай)
Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла,
задушено е самотното легло,
а устата е пресъхнала и стара,
чакайки за мъничко добро.
Въздухът сега не стига
и гърдите тежко дишат.
Думите са някак вяли,
сърцето прединфарктно тича...
Четири и половина през нощта е.
Следва следващият пристъп,
а сестрите пушат безпристрастно
в стаята по коридора вдясно.
Съседът по легло съчувства.
Как да гледа, докат' някой си отива?
Става, за да търси помощ
и се връща от неясна съпротива...
Пет и половина сутринта е.
Трапът късметлийски се премина.
В болницата, там, в леглото,
в стаята до коридора в сиво...
© Венета Димитрова All rights reserved.
