20 mar 2010, 9:33

В болницата (по действителен случай) 

  Poesía » Civil
608 0 7

Изстинали и тънки пръсти,

сплъстена и почти опадала коса,

а в очите толкоз огън

и желание да спрат смъртта...

Завивката небрежно бяла,

задушено е самотното легло,

а устата е пресъхнала и стара,

чакайки за мъничко добро.

 

Въздухът сега не стига

и гърдите тежко дишат.

Думите са някак вяли,

сърцето прединфарктно тича...

 

Четири и половина през нощта е.

Следва следващият пристъп,

а сестрите пушат безпристрастно

в стаята по коридора вдясно.

Съседът по легло съчувства.

Как да гледа, докат' някой си отива?

Става, за да търси помощ

и се връща от неясна съпротива...

 

Пет и половина сутринта е.

Трапът късметлийски се премина.

В болницата, там, в леглото,

в стаята до коридора в сиво...

 

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??