11.11.2022 г., 10:59  

В буркана

689 6 14

Аз - от малък гледам рибки

във един голям буркан:

пет акули, шест скаридки,

две-три цаци и калкан.

 

С нагревател - във буркана 

аз ги топля в студ и мрак.

Всяка сутрин - сам ги храня

със мухи и качамак.

 

Сменям им през ден водата,

пускам им по малко йод.

С малка помпа от контакта

ги зареждам с кислород.

 

Сред шубрак от водорасли 

аз отглеждам и рапан.

Той е хищник - безопасен,

но е малък хулиган:

 

По стъклата се лигави -

все оставя там следи.

С всичко живо той си прави

не дотам добри шеги:

 

Преди дни реши че може,

върху плоския калкан

своя дом да разположи -

раковина от титан!

 

А калканът - както спеше

и сънуваше лош сън,

скокна - право към небето!

Охлювът, излитна вън!

 

Полетя… и страшно точно

цопна в моето шкембе!

И от лютото започна

много страшно да реве!

 

Дръпнах го от мойта супа,

под чешмата го измих

и в буркана пак го пуснах

до скаридите добри.

 

Те пък - мигом се засмяха

на “лютивия” рапан!

И след този ден нататък

той не беше калпазан.

 

Взе да чисти във буркана

всички лигави следи.

Изведнъж, за пример стана

сред дълбоките води!

 

 

Юри

Йовев

Ноември

2022 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, Иржи, благодаря! 😊
  • С удоволствие чета забавните ти стихове, Юри, за кой ли път го казвам. И не само, че са забавни, но са и абсолютно ритмични, мисълта се лее открай докрай, сякаш е разказ, а най- важното, че не умувам над всяка дума какво си искал да кажеш! Това го правя успешно при кръстословиците и судоку, но в стиховете с метафори...просто ги прескачам! Не ме докосват! Не се гордея с това, но е така.
  • Поздравления за стиха ти, Юри!
  • Миночка, рапанът е вредител, опустошава всичко около себе си, но и на него му намериха цаката - ловим го и го изнасяме далеч на изток. 😀
  • Хареса ми, Юри този арсенал от морски животни! А рапана, виж какъв послушен станал!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...