10.12.2013 г., 8:17 ч.

В бяло облаче - нежна стихия 

  Поезия » Любовна
583 1 9

Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.


Аз пъртина за теб сътворих.
От мечти изрисувах покана.
В някой час, от безмълвие тих,
да си сбъднатост, чудно желана.


Да пропука в огнището жар.
На борина от зов да ухае.
Ти да бъдеш в душата ми дар.
Тебе бъдната нощ да извае.


И когато след късния час
в моя пламнал копнеж те обвия -
нека спомни коминът за нас
в бяло облаче - нежна стихия.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??