В бяло облаче - нежна стихия
Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.
Аз пъртина за теб сътворих.
От мечти изрисувах покана.
В някой час, от безмълвие тих,
да си сбъднатост, чудно желана.
Да пропука в огнището жар.
На борина от зов да ухае.
Ти да бъдеш в душата ми дар.
Тебе бъдната нощ да извае.
И когато след късния час
в моя пламнал копнеж те обвия -
нека спомни коминът за нас
в бяло облаче - нежна стихия.
(Сбъдната вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
