В едно колкото далечно,
толкова и близко, царство
на игрите, на децата вечно
царство - господарство,
живееха щастливи
две братчета красиви.
Сутрин щом очи отворят
те един през друг говорят,
смеят се, после плачат,
тичат, падат, стават, скачат...
И тъй от игрите уморени
вечер заспиват те изтощени.
А защо децата са самички?
Сигурно се питате всички!
Защото тъй си пожелаха,
защото мама или тати
задачи все им даваха...
-Зъбите си мийте!
-Млякото си пийте!
-Играчки съберете!
-Сега се облечете!
-За сън е време, спете!
-Зеленчуци трябва да ядете!
И една вечер преди да заспят
двете братчета се стегнаха за път.
Облякоха си пижами нови
и вече бяха съвсем готови!
Легнаха и затвориха очите...
Вече бяха в страната на мечтите!
Другото го разбрахте в началото.
В игри и закачки им бе времето, цялото.
Но... Да издържиш така
можеш ден, даже и два.
После разбираш, трябва храна,
трябват ти ласки, преди съня...
Двете братлета,
овесиха нослета,
даже сами зъбите ще си мият,
само да могат в мама да се свият...
Татко да ги погали,
пък и да ги похвали
като стаята си подредят.
Погледнаха се и в миг
затвориха очи и с тих
глас прошепнаха:
-Искаме в нас....
Очите си отвориха
и в миг се ококориха!
Мама над тях се бе навела
в красива рокля от дантела,
татко до нея стои и гледа
юнаците си палави спящи...
Ех, че радост голяма настана
и двете момчета
с медни гласчета
заговориха в едно:
-Мамо, тати, тати, мамо,
отиваме да се измием!
Вече млякото ще пием!
Ще събираме играчките,
ще изпълняваме задачите,
защото безгрижно се живее
в страната на игрите,
но щастливо сърцето ни пее
като сме заедно всичките,
като прегръща ни мама,
като хвали ни татко
и като хапваме сладко!
-Колко добре сте разбрали
кое е важното тук, деца!
Весел татко ги похвали.
-Колкото и да искате игра
най-хубаво е у дома!
Тук заедно се трудим,
раничко се сутрин будим,
но и грижим се един за друг,
както никъде и никой друг.
Защото сме семейство,
защото сме задружни,
защото сте ни богатство
най-свидно на света!
Вие, нашите деца!
© Людмила Данова Всички права запазени