28.06.2023 г., 14:59

В царството на игрите

901 1 2

В едно колкото далечно,
толкова и близко, царство
на игрите, на децата вечно
царство - господарство, 
живееха щастливи
две братчета красиви. 
Сутрин щом очи отворят
те един през друг говорят, 
смеят се, после плачат, 
тичат, падат, стават, скачат... 
И тъй от игрите уморени
вечер заспиват те изтощени. 
А защо децата са самички? 
Сигурно се питате всички!
Защото тъй си пожелаха, 
защото мама или тати
задачи все им даваха... 
-Зъбите си мийте! 
-Млякото си пийте! 
-Играчки съберете! 
-Сега се облечете!
-За сън е време, спете! 
-Зеленчуци трябва да ядете! 
И една вечер преди да заспят
двете братчета се стегнаха за път. 
Облякоха си пижами нови 
и вече бяха съвсем готови!
Легнаха и затвориха очите...
Вече бяха в страната на мечтите!
Другото го разбрахте в началото. 
В игри и закачки им бе времето, цялото. 
Но... Да издържиш така
можеш ден, даже и два.
После разбираш, трябва храна, 
трябват ти ласки, преди съня... 
Двете братлета, 
овесиха нослета, 
даже сами зъбите ще си мият, 
само да могат в мама да се свият... 
Татко да ги погали, 
пък и да ги похвали
като стаята си подредят. 
Погледнаха се и в миг
затвориха очи и с тих
глас прошепнаха:
-Искаме в нас....
Очите си отвориха
и в миг се ококориха! 
Мама над тях се бе навела 
в красива рокля от дантела, 
татко до нея стои и гледа 
юнаците си палави спящи... 
Ех, че радост голяма настана
и двете момчета 
с медни гласчета 
заговориха в едно:
-Мамо, тати, тати, мамо, 
отиваме да се измием! 
Вече млякото ще пием! 
Ще събираме играчките, 
ще изпълняваме задачите, 
защото безгрижно се живее
в страната на игрите, 
но щастливо сърцето ни пее
като сме заедно всичките, 
като прегръща ни мама, 
като хвали ни татко 
и като хапваме сладко! 
-Колко добре сте разбрали
кое е важното тук, деца! 
Весел татко ги похвали. 
-Колкото и да искате игра 
най-хубаво е у дома! 
Тук заедно се трудим, 
раничко се сутрин будим,
но и грижим се един за друг, 
както никъде и никой друг. 
Защото сме семейство, 
защото сме задружни, 
защото сте ни богатство
най-свидно на света! 
Вие, нашите деца! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...