В царството на сънищата цветни,
пълни с блян и суета,
се разхождаха мечтите грешни
по-красиви от нощта.
Те докосваха с любов сърцето,
с огън моята душа
и рисуваха с тъга морето,
пристан син на любовта.
Грешните мечти в съня оставих
да ме водят все към теб,
всички дълги дни за миг забравих
и на чувствата бях в плен.
И привличаха ме силно, страстно
най-красивите очи
и се влюбвах приказно и нежно
в сините им светлини.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени