7.12.2012 г., 11:44

В чудни мигове от звук и тишина

1.4K 0 1

С лъчите си и с душа от любов,

изгрявам все по-весел всеки ден,

а ти все така истински гориш,

повярвала, че няма друг като мен.

 

И с пулса си се любим страстно

в чудни мигове от звук и тишина.

Знай, очаква ни бъдеще вълшебно,

двамата с теб ще покорим света.

 

Обичам да изричам съкровено

името, с което си ми отредена -

моя съвършено добра любима,

за неповторима обич преродена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...