7.12.2012 г., 11:44

В чудни мигове от звук и тишина

1.4K 0 1

С лъчите си и с душа от любов,

изгрявам все по-весел всеки ден,

а ти все така истински гориш,

повярвала, че няма друг като мен.

 

И с пулса си се любим страстно

в чудни мигове от звук и тишина.

Знай, очаква ни бъдеще вълшебно,

двамата с теб ще покорим света.

 

Обичам да изричам съкровено

името, с което си ми отредена -

моя съвършено добра любима,

за неповторима обич преродена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...