Dec 7, 2012, 11:44 AM

В чудни мигове от звук и тишина

  Poetry » Love
1.4K 0 1

С лъчите си и с душа от любов,

изгрявам все по-весел всеки ден,

а ти все така истински гориш,

повярвала, че няма друг като мен.

 

И с пулса си се любим страстно

в чудни мигове от звук и тишина.

Знай, очаква ни бъдеще вълшебно,

двамата с теб ще покорим света.

 

Обичам да изричам съкровено

името, с което си ми отредена -

моя съвършено добра любима,

за неповторима обич преродена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...