Dec 7, 2012, 11:44 AM

В чудни мигове от звук и тишина

  Poetry » Love
1.4K 0 1

С лъчите си и с душа от любов,

изгрявам все по-весел всеки ден,

а ти все така истински гориш,

повярвала, че няма друг като мен.

 

И с пулса си се любим страстно

в чудни мигове от звук и тишина.

Знай, очаква ни бъдеще вълшебно,

двамата с теб ще покорим света.

 

Обичам да изричам съкровено

името, с което си ми отредена -

моя съвършено добра любима,

за неповторима обич преродена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...