Сънувах те... И думите сами се наредиха,
подобно капки дъжд след гръмотевици небесни!
Както нанизаните ноти правят песен тиха
на листа с ключа сол и петолинията тесни!
Пред мен бе твоят лик! И твоята усмивка!
Очите ти - искри от топлина!
Сърцето ми - ковеше без почивка,
прокуждайки по вените кръвта !
Усещах се щастлив докрай , безмерно
забравил всичко друго на света
и всеки твой един каприз наверно
щях да изпълня с песен на уста! ...