Вдъхновение
Сънувах те... И думите сами се наредиха,
подобно капки дъжд след гръмотевици небесни!
Както нанизаните ноти правят песен тиха
на листа с ключа сол и петолинията тесни!
Пред мен бе твоят лик! И твоята усмивка!
Очите ти - искри от топлина!
Сърцето ми - ковеше без почивка,
прокуждайки по вените кръвта !
Усещах се щастлив докрай , безмерно
забравил всичко друго на света
и всеки твой един каприз наверно
щях да изпълня с песен на уста!
И не... Не исках да се будя,но зората
забързана да носи нови вести
фин слънчев лъч разстели над земята,
прогони птиците да пеят луди песни!
Изчезна изпод клепките ми бързо
със скорост на покръстен таласъм,
както високо там - планински бързей
със своите трели - кани всички вън!
За мен остана само - сънен и тревожен,
все още нещо търсещ , недоспал,
с десница нервна, с почерк невъзможен
да нарисувам как съм те видял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
