27.04.2008 г., 11:29

В дебрите на...

1.1K 0 8

В дебрите на красотата твоя виждам аз радостта

и разбирам колко скъпа е тя за моя живот.

Със силата своя тя ме води към нови места -

зелени поляни, жълти цветя и синьо небе.

 

В дебрите на добротата твоя виждам аз спокойствието.

Осъзнавам колко много значи тя за мен.

В трудни моменти си до мен, с ръка на рамото ми.

Слънчеви плажове, гъсти гори и синьо небе.

 

В дебрите на любовта твоя виждам аз живота

и усещам устните, с които тя ме докосва нежно.

През деня съм с теб, нощем те сънувам.

Снежни върхове, студен въздух и синьо небе.

 

В дебрите на доверието твое виждам аз бъдещето.

Научавам важността на споделянето и откровеността.

Мечтая за още един ден с теб, незабравими спомени.

Горещи пустини, безкрайни оазиси и синьо небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зузке, щом за теб е любим - значи и за мен е.
  • Силен и емоционален стих - любим ми е!
    Аплодисменти!
  • Радвам се, че ти харесва, Даниела.
  • Страхотно е !! В душата ми влезе .Да,човек си заслужава да живее заради добродетелите,които носи в сърцето си.
  • Благодаря ти, Магдалена. Поздрави и много радост.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....