27 апр. 2008 г., 11:29

В дебрите на...

1.1K 0 8

В дебрите на красотата твоя виждам аз радостта

и разбирам колко скъпа е тя за моя живот.

Със силата своя тя ме води към нови места -

зелени поляни, жълти цветя и синьо небе.

 

В дебрите на добротата твоя виждам аз спокойствието.

Осъзнавам колко много значи тя за мен.

В трудни моменти си до мен, с ръка на рамото ми.

Слънчеви плажове, гъсти гори и синьо небе.

 

В дебрите на любовта твоя виждам аз живота

и усещам устните, с които тя ме докосва нежно.

През деня съм с теб, нощем те сънувам.

Снежни върхове, студен въздух и синьо небе.

 

В дебрите на доверието твое виждам аз бъдещето.

Научавам важността на споделянето и откровеността.

Мечтая за още един ден с теб, незабравими спомени.

Горещи пустини, безкрайни оазиси и синьо небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зузке, щом за теб е любим - значи и за мен е.
  • Силен и емоционален стих - любим ми е!
    Аплодисменти!
  • Радвам се, че ти харесва, Даниела.
  • Страхотно е !! В душата ми влезе .Да,човек си заслужава да живее заради добродетелите,които носи в сърцето си.
  • Благодаря ти, Магдалена. Поздрави и много радост.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...