В деветата глуха къртичина
Студена е стаята, сякаш е смърт.
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята,
от злато отърсва се дивата круша.
Сред свода все още звучи песента,
но никой не слуша, но никой не слуша.
https://www.youtube.com/watch?v=hc8uEPy43JU
https://www.youtube.com/watch?v=h64F4Twfacw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
