21.03.2016 г., 19:13

В джоба

476 0 3

В джоба не остана и парица,

в торбата няма и парченце хляб.

Душата, остана ми вдовица,

стомаха празен е и тоз обяд.

Джоба празен! Лоши времена.

Кой в сърцата любовта погази?

Уж посявах здрави семена,

и тях полазиха ги метастази.

Ти човече, добре ли преживяваш?

Мъката! Намираш ли с кой да споделиш?

Недей, недей да се стопяваш.

Не търси!  На кой да отмъстиш.

В сърцето всеки носи мъничко любов,

на душите ни ще стане някога и топло.

Живота нали за всеки е суров?

Не ще прекършим нашето стебло.

В.Й. 17.03.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее..., да, - кой както си го нагласи..., през своята призма...!!!
    "В сърцето всеки носи мъничко любов,
    на душите ни ще стане някога и топло."
  • Поздрави, Василе! Хубаво стихотворение!
  • Хубава гражданска поезия, Василе! Пролетен поздрав за теб!
    П.П. За предпочитане, от ритъмни и правописни съображения, е вариантът:

    Мъката! Намираш ли с кого да споделиш?

    А също и вариантът:

    Не търси! На кой да си мъстиш.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...