В джоба

21 mar 2016, 19:13

Poesía » Civil

344 0 3

В джоба не остана и парица,

в торбата няма и парченце хляб.

Душата, остана ми вдовица,

стомаха празен е и тоз обяд.

Джоба празен! Лоши времена.

Кой в сърцата любовта погази?

Уж посявах здрави семена,

и тях полазиха ги метастази.

Ти човече, добре ли преживяваш?

Мъката! Намираш ли с кой да споделиш?

Недей, недей да се стопяваш.

Не търси! На кой да отмъстиш.

В сърцето всеки носи мъничко любов,

на душите ни ще стане някога и топло.

Живота нали за всеки е суров?

Не ще прекършим нашето стебло.

В.Й. 17.03.2016г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-22T11:45:59+02:00

Ееее..., да, - кой както си го нагласи..., през своята призма...!!!
"В сърцето всеки носи мъничко любов,
на душите ни ще стане някога и топло."
Веси_Еси (Еси)

2016-03-22T07:40:09+02:00

Поздрави, Василе! Хубаво стихотворение!
vega666 (Младен Мисана)

2016-03-21T22:50:38+02:00

Хубава гражданска поезия, Василе! Пролетен поздрав за теб!
П.П. За предпочитане, от ритъмни и правописни съображения, е вариантът:

Мъката! Намираш ли с кого да споделиш?

А също и вариантът:

Не търси! На кой да си мъстиш.