В джоба
В джоба не остана и парица,
в торбата няма и парченце хляб.
Душата, остана ми вдовица,
стомаха празен е и тоз обяд.
Джоба празен! Лоши времена.
Кой в сърцата любовта погази?
Уж посявах здрави семена,
и тях полазиха ги метастази.
Ти човече, добре ли преживяваш?
Мъката! Намираш ли с кой да споделиш?
Недей, недей да се стопяваш.
Не търси! На кой да отмъстиш.
В сърцето всеки носи мъничко любов,
на душите ни ще стане някога и топло.
Живота нали за всеки е суров?
Не ще прекършим нашето стебло.
В.Й. 17.03.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
