21.10.2008 г., 10:37

В дни като днешния....

1.1K 0 5
В дни като днешния,
 когато всичко, което чувствам,
е празнина,
 бих предпочела смъртта,
пред това да съм сама.
 Бих приела всичко,
само да не е това!

В дни като днешния
 се моля да имам крила.
Да избягам. Да се скрия. Да летя!
 Спомените ме преследват. Как да ги прогоня?
Искам да ги заменя? Мога ли да се сменя?

В дни като днешния,
 когато светът ми е пълен със тъмнина,
се моля за някой,
 който да види тази тъга.
Да я види и да помогне,
 моля се дори сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти не си сама и никога няма да бъдеш;спомените ни правят по-силни, а ти си един от най-силните хора, които познавам.. Всичко ще бъде наред.
  • Мерси много за хубавите коментари . Явно все още има и добри хора )))))
  • Все пак сме още млади!Имаш много "дни като днешния" пред себе си.А на въпроса си дали можеш да се смениш-Да можеш,но трябва време.Просто почакай!
    Поздрави-Ники!
  • Видях те, 15 годишна прелест си ти... "Мога ли да се сменя?" ... Не, не можеш. По-добре замени спомените с настояще и бъдеще. А и какво му е толкова лошо на този ден! Поздрав!
  • Тъжен стих... но в края е оптимистичен.
    Ще види някой твоята тъга и ще те усмихне!
    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...