21 oct 2008, 10:37

В дни като днешния....

  Poesía » Otra
1.1K 0 5
В дни като днешния,
 когато всичко, което чувствам,
е празнина,
 бих предпочела смъртта,
пред това да съм сама.
 Бих приела всичко,
само да не е това!

В дни като днешния
 се моля да имам крила.
Да избягам. Да се скрия. Да летя!
 Спомените ме преследват. Как да ги прогоня?
Искам да ги заменя? Мога ли да се сменя?

В дни като днешния,
 когато светът ми е пълен със тъмнина,
се моля за някой,
 който да види тази тъга.
Да я види и да помогне,
 моля се дори сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти не си сама и никога няма да бъдеш;спомените ни правят по-силни, а ти си един от най-силните хора, които познавам.. Всичко ще бъде наред.
  • Мерси много за хубавите коментари . Явно все още има и добри хора )))))
  • Все пак сме още млади!Имаш много "дни като днешния" пред себе си.А на въпроса си дали можеш да се смениш-Да можеш,но трябва време.Просто почакай!
    Поздрави-Ники!
  • Видях те, 15 годишна прелест си ти... "Мога ли да се сменя?" ... Не, не можеш. По-добре замени спомените с настояще и бъдеще. А и какво му е толкова лошо на този ден! Поздрав!
  • Тъжен стих... но в края е оптимистичен.
    Ще види някой твоята тъга и ще те усмихне!
    Поздравления за стиха!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...