22.02.2009 г., 14:24

В Доспей

1.1K 0 7

               В  Доспей

 

На хубавата слънчева тераса,

в сенките на белите брези,

край градинките с цветната украса -

навсякъде се меркаш ти!

 

Питам се най-много на какво се радвам?

На сенките, цветята, на мощния Феб,

на чудесната красива панорама,

или на самата теб?

 

Не казвам! Няма да ти кажа!

Искам да познаеш ти.

А аз тази радост мога да покажа,

само когато си до моите гърди.

                    2000 година

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...