22.02.2009 г., 14:24

В Доспей

1.1K 0 7

               В  Доспей

 

На хубавата слънчева тераса,

в сенките на белите брези,

край градинките с цветната украса -

навсякъде се меркаш ти!

 

Питам се най-много на какво се радвам?

На сенките, цветята, на мощния Феб,

на чудесната красива панорама,

или на самата теб?

 

Не казвам! Няма да ти кажа!

Искам да познаеш ти.

А аз тази радост мога да покажа,

само когато си до моите гърди.

                    2000 година

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...