Да се срещнем в нашата Вселена.
Там, където сме без време
и стига ми ръката твоя
в своята да взема.
Да се срещнем сред звездите
и да приседнем до Луната.
Да си говорим дълго със очите
и да се докосваме с душата.
Да се поръсим с вълшебния прашец
и да потънем във забрава,
че всеки друг за нас е пришълец,
който за такава обич няма и представа.
Да се срещнем там, точно под лъчите,
с които Слънцето пътя ни огрява.
То да ни целува нежно по очите,
а ние с теб да горим в наслада!
© Галина Кръстева Всички права запазени