12.02.2007 г., 14:13

В душата ми се крия

1.1K 0 3
Скривалище за мен е душата ми сляпа,
крия се от съдбата, 
крия се от твърдата и лапа,
обичам да решавам сам,
но не и да падам там,
там при мръсните души,
криещи се винаги.
Не мога да отрека ,
че понякога по грешен път се увличам,
но поправям грешките си и пак по верния тичам.
Защо така съдбата е жестока?
Любовта несподелена да ми лепне точно на мен,
обичам я, Боже, всяка нощ и всеки ден,
а тя дори не ме поглежда.
Не. Не искам да отричам,
от любовта моя не искам да тичам,
не искам да прекрачвам прага на самотата 
и да оставам без никой в тъмнината.
Мъгла е в съзнанието ми,
сърцето води ме напред,
не виждам къде ходя,
къде ме влече .
Изгарям. Нощем не заспивам.
Все за нея мисля, но не унивам .
Съдбата може да се промени 
и някой ден  да прегърна и целуна момичето на моите мечти .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...