В душата ми се крия
Скривалище за мен е душата ми сляпа,
крия се от съдбата,
крия се от твърдата и лапа,
обичам да решавам сам,
но не и да падам там,
там при мръсните души,
криещи се винаги.
Не мога да отрека ,
че понякога по грешен път се увличам,
но поправям грешките си и пак по верния тичам.
Защо така съдбата е жестока?
Любовта несподелена да ми лепне точно на мен,
обичам я, Боже, всяка нощ и всеки ден,
а тя дори не ме поглежда.
Не. Не искам да отричам,
от любовта моя не искам да тичам,
не искам да прекрачвам прага на самотата
и да оставам без никой в тъмнината.
Мъгла е в съзнанието ми,
сърцето води ме напред,
не виждам къде ходя,
къде ме влече .
Изгарям. Нощем не заспивам.
Все за нея мисля, но не унивам .
Съдбата може да се промени
и някой ден да прегърна и целуна момичето на моите мечти .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Серафим Аянски Все права защищены
