5.09.2012 г., 22:33

В дъх новение

880 0 1

Вратата се тряска, мракът е пълен,

дим от угаснали свещи.

Аромат изветрял на праскови диви.

Погледи святкат горещи.

 

Шум от развлечени, прозрачни дантели,

ръка се проплъзва в дима.

Коприна се къса, крака гладки, бели,

обгръщат в прегръдка врата.

 

Звук от часовник, а после стенание,

пропукват нощния мрак,

не съществува и инч разстояние

целувки по гладкия крак.

 

Тела се преплитат, желание бурно,

сепват се в миг непознат,

никой не е ни сънувал, ни чувствал

преливащ от страст благодат.

 

Наситени устни с червена помада

с този екстаз се сбогуват,

по ръба на безкрайната, бурна възбуда

усмивката лека пирува.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...