Sep 5, 2012, 10:33 PM

В дъх новение

  Poetry » Love
885 0 1

Вратата се тряска, мракът е пълен,

дим от угаснали свещи.

Аромат изветрял на праскови диви.

Погледи святкат горещи.

 

Шум от развлечени, прозрачни дантели,

ръка се проплъзва в дима.

Коприна се къса, крака гладки, бели,

обгръщат в прегръдка врата.

 

Звук от часовник, а после стенание,

пропукват нощния мрак,

не съществува и инч разстояние

целувки по гладкия крак.

 

Тела се преплитат, желание бурно,

сепват се в миг непознат,

никой не е ни сънувал, ни чувствал

преливащ от страст благодат.

 

Наситени устни с червена помада

с този екстаз се сбогуват,

по ръба на безкрайната, бурна възбуда

усмивката лека пирува.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...