В дълбоката нощ
В дълбоката нощ пак си мисля за теб
и мислите мои те ваят.
Не зная аз скулптор ли съм, или съм поет,
от музика звездна омаян.
Пробужда се скитникът скришен у мен,
достига до пролив незнаен,
повярвал, че само от бог е следен,
а ти си божествена тайна.
Над него космическа черна река,
под него - мистичната бездна...
и твоята мъничка бяла ръка
спасителен лъч е протегнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
